Това са моите три доказателства, че когато се изгубиш нарочно, започва магията.
Започвам без прелюдия разказ за една люлка, един “стол” и за безвремие, окъпано в зелена тишина.
Пиша набързо, кратко и (може би) прекалено емоционално, но така става, след като си бил там. Вярвам, че времето прекарано сред природата е най-правилната инвестиция. Всеки път откриваш част от себе си и всеки път Тя намира как да те предизвика.
Спирам с клишетата. Защото, ако сте прочели до тук, то със сигурност вече не веднъж сте ги почувствали.
Давам ви ТРИ ИДЕИ в които да инвестирате следващия си почивен ден.
Люлката на живота в Родопи
Кръстих я така, защото “изскача” от нищото и те кара да се чувстваш жив. Като безгрижно хлапе. Смехът и усмивките идват толкова неусетно и естествено, че си заслужава да се отклониш от пътя си. Посоката е към връх Баташки снежник по маршрута, започващ от Нова махала. За него информация в мрежата има достатъчно, това, което трябва да запомните оттук е, че в предпоследната му част, в която се излиза от гората и се започва подход към върха, падащ ви се отляво – вие трябва да продължите надясно. По земята има ясно различим коловоз от следите на местните ловци, следвайки го, не след дълго ще видите китна беседка и люлката. Сега е време да се почувствате дете отново.:) В района има немалко маршрути, но моят съвет е да се върнете обратно и да поемете към Баташки снежник, гледката към язовира е ве-ли-ка.
“Стола” или Лупова глава в Понор планина
Това е място с онези чудни отвеси, на които си мечтаеш да кацнеш като орел, а и такива не липсват. Липсват обаче табели и хора. Ако си търсите отбивка, в която навярно няма да има с кого да си кажете “добър ден” по пътеките, но с гледка, дълго отекваща в съзнанието ви, то да седнете “на стола” трябва бързо да влезе в списъка ви с желания, които да сбъднете.
Ето как:
Тръгвате от село Брезе, като малко след центъра на селото има уширение вляво от пътя и остър завой надясно. Това е пътят към началото на маршрута, а именно махала Добравица. Табела няма, но усмихнатите местни помагат, ако се заблудите. Пътят не е от най-добрите, но с нормална кола се стига почти до последните къщи по асфалтов път. Разклонения от него не липсват, но са все черни пътища – вие се придържайте все по асфалтовия. Когато прецените и оставите колата, продължавайки напред ще стигнете до нивите след махалата, вече по черен селскостопански път. Отдясно ще видите “Стола” или връх Лупова глава. Ние поехме веднага вдясно, пресякохме нивите и няколко водосборни диги и се качихме по стръмен склон точно по средата между Стола и връх Препасница. Другият вариант, който ние ползвахме за слизане, е да продължите по пътя и да заобиколите връх Препасница, от там отново пътя ви прекарва през две ниви и започвате изкачване. От тук се качвате на Препасница и след това по билото ще видите “Стола”. Стигнали до целта, бъдете внимателни, защото се намирате буквално върху внушителен отвес. А най-доброто е, че гледката е само “ваша” – насладете ѝ се.
Третото място, което ще ви споделя, не е място, а съвет. Чувствате ли се измамени?
Направете го и после ми се сърдете… ако можете.:) И той е: Изгубете се! Изгубете се в Родопите!
Вземете кутия (или две) с вафли, няколко книги и си изберете най-мъничкото село на картата. Или такова, което го няма. Намерете го вие. Почукайте на единствената останала що-годе цяла къща и подайте вафлите с усмивка на добрия старец. И книгите му оставете. Той ще ви даде много повече…
За да стигнете до най-прекрасните кътчета в България, консултирайте се с Varrio Sport и изберете най-добрата за Вас екипировка. Вижте нашите предложения за мъжки и дамски трек обувки и аутдор облекла със силни функционални параметри!
Автор и снимки: Дари Желязкова
Varrio Sport team
