Екстремните дейности – онзи адреналин, към който все се стремим. Искаме да изпитаме докъде ще стигнем и какви са възможностите ни. Всеки, докоснал се до удоволствието от това да преодолееш страха, да устоиш на изпитанието, знае какво е усещането, че си го направил, че можеш. Без значение дали си хванал голямата вълна, дали си изкатерил маршрут над възможностите ти, скочил си от самолет, пуснал си онази невъзможна линия, стигнал си мечтания връх или си се спуснал дълбоко в земята…..усещането е едно. Да искаш и да го направиш!
Кои са тези дейности всъщност?
Нека ви пренеса в малко по-екстремни условия. Когато говорим за екстремни спортове в главите ни започват да изплуват различни образи. Режисираме сценарии, достойни за екшън филм: вятър, дъжд, скали, въжета, мускули, борба със стихията! Моменти, в които природата изпитва характера и волята ти. Обмисляш следващия ход и мигновено действаш!
Сега нека Ви запозная с екстремните спортисти.
Пренасяйки се в сценария очертан горе, без съмнение в представите ни изкача образът на корав мъж, облян в адреналин. Това не е безкрайно грешно. Факт – повечето екстремни спортисти са мъже. Но има една малка част, нежна и доста често много красива, която се справя не по-зле с адреналина.
Запознайте се с тях – дамите в екстремните спортове – те съществуват, макар че не се говори много за тях. Правят нещата добре, дори много добре. Не отстъпват на силните господа, но някак винаги седят там в сянка. Защо? Не знам. Тази статия не е за това да търся отговор на въпроса. Тя е, за да Ви представя женската гледна точка на това да си екстремна дама в…. няма какво да се лъжем – в един мъжки свят.
Как се стигна до тези редове?
Нека се запознаем, моето име е Диляна Христова и не съм журналист и още по-малко писател. Планински водач съм и се занимавам със спелеология. Ако се чудите какво е това – завирам се в разни дупки и достигам до интересни места от нашата природа. Никога не съм се възприемала за екстремна личност или велик пещерняк, но съм ходила на вълнуващи експедиции и имам своите наблюдения по темата. Провокирана от моя любима колежка, реших да седна да напиша на две – на три за дамите в екстремните спортове. За тяхната мотивация и за трудностите пред тях.
Ще започна от трудностите:
Те не са по-различни от тези, които срещат и мъжете (като изключим някои физиологични събития). Факт е, че мъжете са по-силният пол. Съжалявам дами, но няма защо да се лъжем. Колкото и да тренираме – те винаги ще са по-силни от нас. Всъщност тук идва и една голяма трудност, която срещаме: накратко ще я нарека “когато тя каже, че иска да си почине и когато той каже, че иска да си почине”.
За жалост много пъти съм се сблъсквала с дискриминация (тази така хлъзгава дума) относно кой какво може да прави и къде да участва. Представете си, че сте си запазили час за скок с парашут. Пътувате към летището, нетърпението, придружено с адреналина Ви гъделичка приятно отвътре. Стигате на мястото на срещата, оглеждате се и към Вас се насочва една девойка. Поздравявате я и питате къде да намерите инструктора, а тя ви отговаря, че стои пред вас… Шок…”Моля?! Ама как така?! ”.
Започнахте ли да размишлявате дали ще скочите? Щяхте ли да се чувствате по-сигурно, ако човекът, който отваря парашута, е мъж? И тук все ще се намери някой, който да каже: ”Това е моят живот, имам право да избирам кой ще се грижи за него”. Затова нека Ви дам друг пример: на преход сте с голяма компания, времето се разваля, планът се обърква, студено е. Младежът отпред се обръща и Ви казва: “Ще спра да почина малко”. “Добре, нека спрем, имаме нужда от почивка” или “добре, ще ни настигне с последните”. А сега друг вариант: момичето отпред се обръща и Ви казва: “Ще спра да почина малко”. Силно вероятно е освен горните два отговора да се прокрадне в мислите ви “къде е тръгнала, ясно беше, че преходът е дълъг и ще е изморителен” и други в този стил. И не, не ми казвайте, че не е вярно.
Друг интересен фактор е психиката. И докато мъжете са смели и понякога безразсъдни, ние сме в голямата си част (както едни снежни дами ми казаха) “mother to be”. Заложено ни е да сме по-предпазливи, развиваме разни причудливи сценарии, готови да засрамят Стивън Кинг. Тази слабост си е наша, носим си я и никой друг не е отговорен за нея. Дали обаче това е недостатък или всъщност е предимство? Често екстремните спортове изискват силна психика и разумна предпазливост, в която да осъзнаеш, къде разумът трябва да надделее пред адреналина и емоцията. Ето тук, повечето пъти, ние дамите повеждаме!
Това са част от трудностите, които една дама среща практикувайки екстремни дейности. Едва ли мога в една статия да ги опиша всички, но мисля, че идеята е ясна, а примери затова, че ние дамите се държим на ниво – колкото пожелаете.
Ето и голямата картина.
Трудно ни е, в повечето случаи ни е по-трудно, отколкото на мъжете, но си го оставяме за нас. Стискаме зъби и продължаваме. Не се оплакваме, въпреки че това ни дискредитира, напротив чувстваме се още по-мотивирани да покажем на какво сме способни. Следващият път, когато видите впечатляващи кадри от място, което Ви кара да потръпнете, мъже – доволни от това, че са преминали през поредното предизвикателство и погледът Ви се спре на жената сред тях – да, сетете се за тази статия. Ние сме там горе, високо на скалата или дълбоко под земята и правим същите неща при същите условия, както и нашите колеги.
А сега нека си поговорим за мотивацията. Съжалявам, но ще разочаровам тези, които очакват опит за силна еманципация в следващите редове. Какво кара една жена да рискува? Да излиза от зоната си на комфорт? Отговорите не са по-различни от тези на мъжете. Докато практикуваш – времето спира. Оставаш насаме със себе си, създаваш и градиш собствения си свят.
Мислите прелитат в главата ти, чуваш сърцето си и как въздухът влиза и излиза от теб. За момент се чудиш какво правиш там, но знаеш отговора. Там е мястото, на което се чувстваш жив. Да, банално е, но е така. Чувстваш се щастлив и цял. Дава ти увереност, че можеш да се справиш със света, с проблемите и не на последно място – намираш смисъл. Какъв смисъл? Тук всеки би отговорил индивидуално. Какъв е вашият? Споделете в коментар.
Приемайки да пиша тази статия си дадох сметка, че би било твърде ограничено, ако го направя от моята гледна точка. Затова се срещнах с различни жени, практикуващи различни екстремни дейности. Всички до една приеха поканата ми да поговорим. И познайте какво? Всички споделиха горните трудности и ми разказаха за тяхната причина да го правят. Опитах се да събера изводите в една статия. Дамите и историите им са страхотни и у мен се зароди желание да пиша за всяка една от тях, да Ви разкажа кои са те и какво правят. Очаквайте скоро да ви ги представя в следващи интересни материали.
Ще споделя и моето лично заключение:
„Жените имат място на екстремната сцена. Има много нежни следи, оставени от българки в световната история, но по една или друга причина не се говори за това. Какви са те – си отговорете сами.“
С тази статия изказвам уважението си към екстремните дами…. и да – нека носим червилата и токовете си! И разбира се огромната си благодарност към онези мъже, които се гордеят, че има такива жени в екипите им. Радват им се, уважават ги и тайничко, а понякога никак, не толкова тайничко, се мотивират от тях и се опитват да подобряват постиженията им.
Автор: Диляна Христова
