Кой е Шабан Мустафа? Нечовек, планински бегач, маратонец, шампион (на България, Европа и не само!), държавен служител, вечно усмихнат мъж. Каквото и да кажете – няма да сбъркате. За него няма невъзможни неща и върхове – в живота и в планината, които да не може да покори.
Шабан е роден през 1978 г. в гр. Карнобат, семеен с две деца, работи в Община Сунгурларе като държавен служител, главен експерт,, Спорт‘‘. Освен това е многократен Шампион на България в най-различни дисциплини по лека атлетика; полумаратон (21.100м.), маратон (42.195м.) и планинско бягане. Многократен медалист от Балкански първенства от изброените дисциплини, както и Балкански Шампион на маратон за 2016 г. Победител на Софийския маратон за 2012г. Най-успешният национален състезател на България до момента в планинското бягане, държи най-предните класирания от Световни и Европейски първенства по Планинско бягане. 4-ти от Световното Първенство по Планинско бягане на дълга дистанция на маратон Цермат (Швейцария) през 2015г. Единственият български състезател, успял да спечели най-красивия маратон на света, а именно маратон Юнгфрау в Швейцария на 12.09.2015г., побеждавайки дори тогава действащия Световен шампион Томаззо Ваччина от Италия. Победител на LGT – Alpinmarathon – Лихтенщайн за 2017 г., както и победител на Aletsch-halfmarathon – Швейцария, и Glacier3000run, отново в Швейцария. И не на последно място, той държи рекордите за най-бързо изкачване до най-високите върхове в България от градовете: София – Черни връх, Самоков – Мусала, Калофер – Ботев и Банско – Вихрен.
Интервю
– Поздравления за страхотния сезон до момента! Всички виждаме крайните резултати, но какви са твоите лични впечатления, гордости, притеснения и любими моменти?
Благодаря ви много. Разбира се, резултатите не идват никак лесно, изисква се много труд и постоянство. Аз успях да излекувам травмата от 2016 г., която много ме притесняваше, и тази година буквално бях на върха на щастието, след като спечелих престижния маратон в Лихтенщайн, после дойдоха и другите победи в Швейцарските Алпи. Те са радост не само за мен, но и за България, за моите фенове и за хората, които се занимават с този прекрасен спорт. Най-много ме впечатляват невероятните гледки на Алпите по време на състезания, когато съм на високо. Притеснения винаги има, когато става въпрос за резултат, особено ако си заобиколен от много силни състезатели.
И нашите планини са много красиви, затова гледам да участвам колкото се може и в България. Любимият ми момент от Пирин: по време на състезанието не полагах голямо усилие, а в същото време виждах, че се движа за рекорд на трасето, и то след като съм постигнал две последователни победи в Алпите в рамките на десетина дни. Последното ми състезание беше на 09.09.2017 г. отново на най-красивия и най-силния планински маратон в света – Юнгфрау в Швшейцария, но тази година вече имах доста натрупана умора от състезанията, не се чувствах добре по време на бягането, и финиширах на 7-мо място, което си е голям успех в такива силни и конкурентни състезания.
– Имаш повече от солиден опит и буквално безброй навъртян километраж и триумфи. Как всъщност се запали по бягането?
Бях 16-годишен, когато започнах да бягам, началото на 1995 г. Тогава за първи път излязох от село и бях на квартира в гр. Карнобат, за да продължа средното си образование. Спомням си по време на един физкултурен час, учителят ни заведе в стадиона целия клас, и всички заедно трябваше да бягаме три километра, тогава завъртях почти всичките с по една обиколка. На другия ден имах страшна мускулна треска в краката, и реших всяка вечер да бягам по 10 обиколки – или 4 км – на стадиона. Една вечер излизам отново да бягам, обаче с по-висока скорост. Правя си 10-те обиколки и се подготвям за тръгване към квартирата. В този момент дойте един човек при мен, бил е треньорът по лека атлетика. И взе да ме разпитва; от къде съм, какво тренирам, защо така темпово бягам, на колко години съм. Отговарям – от с. Костен съм, нищо не тренирам, бягам, за да разкарам мускулната треска, на 16г. съм. Каза ми, че имам много силни качества за голям състезател и ако имам желание – да започна да тренирам лека атлетика. Веднага се съгласих, разбира се. И сега благодарение на първия ми треньор Марин Николов от гр. Карнобат съм на такова световно ниво.
– Знаем, че почти винаги си на “състезателен режим”, което изисква добри физически форма и здраве. Готвиш ли се обаче за всяко състезание поотделно, според дистанция, терен и т.н.?
По принцип от много време тренирам по самочувствие, но гледам да бягам всеки ден. При мен има и подготвителен период от януари до края на март или до средата на Април, през този период най-вече наблягам на обем и темпови бягания на равно. Планински тренировки много рядко правя и то без интензивност, стремя се да вдигна скоростта си на равнинните бягания. Състезателният период продължава много дълго при мен, почти до края на октомври. До края на месец май не участвам на никакви планински бягания, но след всяко състезание до 21 км., веднага на другия ден правя дълго бягане 20 км., 5-7 мин. почивам, и бягам 5 км планинско като на състезание. От началото на юни вече основно наблягам на планинските тренировки.
За всяко състезание не мога да се подготвям поотделно, тъй като участвам на много стартове, а и няма достатъчно време. Налага се някои стартове да ги използвам като тренировка, особено тези в България. Мисля, че състезател, който е готов да бяга маратон, може да участва на много стартове без да се притеснява, че не се е подготвил специално за него. Имам и възстановителен период – ноември и декември. Тук вече нямам определени километри, нито пък гоня някакво време, дори понякога въобще не излизам да бягам. Целта е организмът ми да забрави тежките състезания, и да ми се възстановят силите за новия сезон.
– На каква екипировка разчиташ? Кои за теб са най-важните компоненти, на които залагаш при избора й?
За високи резултати са най-важни маратонките, които трябва да са и леки и удобни. Разчитам най-вече на маратонки за шосейни бягания с по-тънка подметка, с тях се чувствам по-добре и в планината. Разбира се, когато става въпрос за силно бягане, трябва всичко да ти е леко, затова за дрехи предпочитам състезателни гащета с потник и не вземам никакви храни и напитки с мен, разчитам на подкрепителните пунктове.
– Защо планинско бягане? Какви са предимствата му пред маратоните?
Това е моята дисциплина, тук съм на световно ниво. А и планинското бягане е истинско предизвикателство за мен. Когато тренирам в планината, времето и километрите минават много бързо, и като се прибера вкъщи имам някаква друга енергия. Най-голямото предимство на планинското бягане е чистият въздух. Другото важно нещо – когато бягаш в планината, без да искаш натоварваш и други мускули по тялото. Защото винаги има смяна на терена, нагоре-надолу, в което въвличаш различни мускули. Докато маратонът на равно се бяга монотонно и виждаш само сгради, шосе, коли и др. А и въздухът в градовете е мръсен.
– На какъв терен и денивелация се чувстваш наистина в свои води?
Мисля, че притежавам едно доста силно качество: успешно мога да бягам на равно, и в същото време да се представя добре и на изкачванията. Много малко са хората с подобни възможности. Неслучайно съм победител на силните маратони в Алпите, избирам такива състезания, където има поне 10 км. на равно и постепенно изкачване, за да мога да налагам темпо и да уморя още на равно планинските бегачи. После пък изкачванията са ми най-силните, тук се чувствам по-добре.
– Кой е любимият ти връх в България?
Вихрен!
– Какво би те изкарало от зоната на комфорта?
Разбира се че, ако някое от децата ми има здравословен проблем. Или по време на бягане да получа някаква контузия.
– Какво винаги си искал да направиш, но все още не си успял?
Да спечеля медал от световно първенство, който ми избяга на маратона в Цермат през 2015г. Макар и да съм бил победител над действащия световен шампион, все още мечтая за медал, и чакам удобно Световно първенство за това.
– Как възстановяваш след състезание? Залагаш ли на някаква по-специална храна, тъй като все пак знаем, че и тя е от значение?
Преди състезание внимавам с храната, но след състезание нищо не подбирам, възстановявам се с много леки бягания, гледам да не бягам на пулс повече от 130 нагоре, тъй като няма да е възстановително. Преди важни състезания наблягам на хранителен режим, като 3 дена приемам само белтъци, после два дена само въглехидрати. Два дни до състезанието заедно с въглехидратите – 500-700 гр. мед разбивам в 2л. вода, които изпивам вечерта преди старта по малко. Но този режим най-много 3 пити може да се повтори, тъй като организмът свиква и не реагира.
– Примерна тренировъчна седмица за начинаещ планински бегач?
Мисля, че преди да излезем да бягаме в планината, трябва да сме подготвили мускулите на краката и сърцето за подобни натоварвания. По-добре поне 15-20 дена да сме бягали на равно и тогава да атакуваме планината. По-добре е да се редуват планинското бягане с парковите. Например два дни може да бягаме в планината между 6-8 км., два дена в парка, като втория ден да се стремим да минем разстояние от около 10 км. Следващия ден може и да си почиваме, после отново едно леко бягане в планината. Може да изберем и малко по-сериозно изкачване на някои участъци. Тъй като събота и неделя ще имаме повече време, трябва да наблягаме малко и на обем, 10-15 км. единия ден в парка, а другия в планината може да се съчетава и с ходене, целта е да се мине 15 км.
– Като ти пожелаваме успех във всяко начинание, с интерес искаме да разберем: Какво ти предстои до края на годината, а и през следващата?
Предстои ми едно много тежко състезание в Австрийските Алпи,“Тур Де Тирол“, от 06 до 08 октомври 2017 г.Провежда се на три етапа, или три дни стартиране на различни дистанции. Първи ден се бяга 3 обиколки по 3300м. (или 10км.) в гр. Зьол. Втория ден се бяга класически маратон (42.195), носи името,, Кайзер маратон“, като се набира денивелация от 2300м и спускане около 1000м. А третия ден се бяга 23 км. трейл, старт и финал на центъра на гр.. Зьол, където отново имаме 1200м. денивелация. На това състезание се сумират времената и излиза крайният победител. Общо се бяга 75км. с 3500 денивелация и около 2000м. спускане.
После ще си дам малко повече време за почивка. А за догодина още много е рано да говоря, но със сигурност трябва да участвам на онези състезания, където бях победител, както и на маратон Юнгфрау, за мен той е най-престижният от всичките.
Интервю на Рада Бонева за Varrio Sport
Снимков материал: личен архив Шабан Мустафа