Звучи невероятно в XXI век да се изгубиш и да бъдеш открит след цели 5 месеца или 147 дни в някъде в океана. Историята на двете американски мореплавателки, които бяха спасени от американски кораб на 24 октомври, Дженифър Апъл и Таша Фуеба заедно с техните две кучета Зевс и Валентин показва, че силната воля и… най-вече големият късмет побеждават всичко…
Всичко започва в началото на месец май 2017 г., когато Таша и Дженифър тръгват с 50-футовата си /15-метрова/ ветроходна яхта „Морска Нимфа“ на пътешествие в Тихия океан от Хавай към Таити (2600 морски мили). На 30-ти май ги застига лошо време и сериозна буря, която залива лодката с вода, вади от строя безвъзвратно двигателя и поврежда мачтата им, правейки лодката трудна за управление. Така единственият начин за придвижване остава частично плаване под ветрила или „спускане“ по теченията.
Оцелявай с компаси на най-добрите цени, само във Varrio Sport. Виж тук
Двете дами не губят кураж и се приготвят за дълго плаване под ветрила, използвайки океанския вятър. Техният план е да достигнат до суша в Таити, където да ремонтират двигателя. Това обаче се оказва невъзможно заради „осакатената“ мачта, силните течения и лошото време, в резултат на които лодката се отклонява сериозно от желания курс и практически става неуправляема. Така яхтата заедно с екипажа от две кучета и две дами остава насред Тихия океан – твърде далеч от каквато и да е цивилизация.
Два месеца след тяхното отплаване и около месец, след като яхтата остава без двигател, екипажът започва да излъчва SOS сигнали (distress) за спасение. За съжаление те са твърде далеч от всякаква суша и други плавателни съдове, които биха могли да ги чуят. За сравнение – обичайният обхват на радиостанцията на подобна лодка е около 10-12 морски мили, а станциите на бреговите охрани успяват да прихванат съобщения в най-добрия случай на около 200 морски мили от сушата. Яхтата на Дженифър и Таша се намира на повече от 1000 морски мили от най-близкия бряг.
Таша Фуеба:
– Там не можеш да получиш никаква помощ, защото си в средата на нищото, няма никой, никой не те чува и вижда.
Друг важен ресурс, който се оказва на изчерпване след спирането на двигателя, е електрическото захранване. Ветроходните яхти, подобно на автомобилите, разполагат с акумулатор, който се зарежда от работещия двигател и/или от слънчеви панели. При отпадане на възможността за зареждане практически е въпрос на време кога акумулатора ще се изчерпа напълно. Така, за да не хабят излишно и малкото си ел. енергия, в продължение на 98 дни те изпращат сигнал за бедствие всеки ден по веднъж или два пъти. Насрещен сигнал обаче няма – те са твърде далеч от всеки, който би могъл да ги чуе.
Дженифър Апъл:
– Бях много депресирана и обезнадеждена, но това бе единственото, което можехме да направим в тази ситуация.
Главна роля в оцеляването им изиграват самообладанието и силния дух, който са проявили, въпреки признанието им че не са били добре подготвени за пътуването, а едната от тях е абсолютно начинаещ моряк. Те са разполагали с генератор за питейна вода /преобразува морска в питейна вода/ и достатъчно сухи хранителни запаси /за година напред/. Основната храна, с която екипажа преживява всичките 147 дни, са овесена каша и ядки, паста, ориз и други консервирани храни.
На 24-ти октомври, на около 930 мили югоизточно от Япония, те са забелязани от малък тайвански риболовен кораб, който се доближава на около 50 метра до блъскащата се в океана яхта „Морска Нимфа“. Рибарският кораб успява да подаде сигнал на бреговите власти в американската територия на Гуам. Те се координират със спасителния център в Тайпе и Японския координационен център в Хонолулу и започват спасителната акция. Екипажът на рибарския кораб предоставя точни данни кога и на какви координати е забелязана яхтата и това се оказва ключово за тяхното спасяване.
Ден по-късно точно в 10.30 часа американският кораб на брегова охрана ”USS Ashland” е вече на място при бедстващия екипаж. Прекаленото приближаване до яхтата се оказвало опасно, затова с по-малка лодка са били изведени членовете на екипажа на бедстващата лодка – двете жени и двете им кучета. Капитан Гари Лайс от USS Ashland приветства Дженифър и Таша на борда на кораба си.
В първия конферентен разговор от борда на спасителния кораб, Таша и Дженифър споделят, че са живели с усещането, че все ден може да им е последен и са се чувствали като стръв и храна за огромните тигрови акули, “наблюдаващи” ги с особено внимание.
Дженифър и Таша:
– Преживяхме две ужасяващи атаки от тигрови акули, които блъскаха по корпуса и обикаляха лодката. И двете атаки се случиха през нощта, когато нямахме никакво осветление на борда, беше ужасяващо като в страшен филм. Акулите се движеха в групи от по няколко и бяха огромни. Последната атака беше само няколко дни преди да ни спасят. По време на атаките слизахме долу в каютата и се опитвахме да успокоим кучетата, които дразнеха още повече акулите.
Усещаш истинско смирение, когато единственото, което можеш да направиш, е да се чудиш дали днес е последния ти ден, дали тази нощ е последната ти, дали приближаващата буря ще повреди още повече лодката и ще ни потопи.
Когато видяхме спасителния кораб да се приближава на хоризонта, бяхме изпълнени с гордост, усмивки и облекчение и си казахме: Господи, спасени сме!.
Историята завършва с щастлива развръзка и на 25-ти октомври 2017 екипажа на яхтата беше спасен, а след направените медицински тестове още на кораба, бе установено, че жените са в добро здраве. Яхтата „Морска Нимфа“ все още е някъде в океана на прозизвола на теченията и бурите. Най-вероятната и съдба е да стане част океанското дъно.
48 годишната Дженифър Апъл е селскостопански предприемач, родена в щата Тексас и живяла там в продължение на много години. По-късно се мести заради бизнеса си в град Хюстън, а после и в Корпус Кристи. Още от малка Дженифър има интерес в плаването и често излиза в морето. За известно време живее в Хонолулу, Хавай където се занимава със земеделие.
Какво можеше да се случи:
Според експерта от флота Къртис Ебесмайер – ако не бяха намерени в този момент, кръговите течения, които са носили лодката, най-вероятно са щели да я върнат отново в сърцето на Северния Тихи океан, където предстои свиреп зимен сезон. „Имат късмет, че са живи“. Според него, яхтата се е придвижвала по теченията /дрифтила/ с по около 20 мили на ден в посока северно от екватора. Ако това бе станало шансовете им за оцеляване щяха да са приблизитено равни на нула.
