Преди няколко дни се навършиха 85 години от създаването на метеорологичната станция на връх Мусала.
А знаете ли интересните факти около създаването и?
Ето как е започнало всичко:
В края на 19-ти и началото на 20-ти век, хората започват да се интересуват все повече от времето и неговите капризи. Тогава започва бурното развитие на метеорологията като наука и всички осъзнават необходимостта от прогнозирането с колкото се може по-голяма точност. Стига се до извода, че трябва да има информация какво се случва във височина в атмосферата. По онези времена обаче единственият познат начин за това било да се правят регулярни измервания от високите точки на планините.
През 1930г директорите на европейските метеорологични служби препоръчват да се създадат високопланински метеорологични станции на Балканския полуостров и Мала Азия. По това време в Алпите вече работят три подобни станции, разположени по високите върхове.
През 1893г. австрийският метеоролог Юлиус фон Хан, а преди това през 1905 немския метеоролог Карл Кеснер, предлагат в рапорти до княз Фердинанд построяването на метеорологична станция на Черни връх. Тя щяла да дава важни данни за времето и за климата на Витоша – природния парк на столицата София.
Пак по същото време обаче швейцарският географ Марсел Курц установява, че връх Мусала е с 8 метра по-висок от връх Олимп и е най-високият връх на Балканите, което променя идеята за създаване на станция на Черни връх в посока връх Мусала.

През 1930г. лично Киро Киров, като директор на Централен метеорологичен институт, монтира една второкласна метеорологична станция на вр. Мусала.
Създава се комитет с включени дейци на БТС /Български туристически съюз/ за набиране на средства за съоръжението. Необходими са около 250 – 350 000 лева. Разчита се на дарения от граждани, безвъзмездна помощ от трудоваци и военни със строителни материали. Основната роля за набирането на повечето средства изиграва столичен търговец и турист Жак Акселов, който дарява 200 000 лв., а столичните архитекти и любители на планината Панайот Калчев и Генчо Скордев изготвят проект и построяват безвъзмездно станцията.
Така само за 2 месеца и половина се изгражда базата на метеорологичната станция на връх Мусала, съставена от една стая, антре, таван и мазе. Тогава се изгражда и заслона на Ледено езеро с две печки, който и сега съществува, като основната му цел е била да улесни качването до върха през зимата. В непосредствена близост е и функциониращия заслон Еверест. В същия период през най-трудния участък по пътя към върха са опънати 120 метра стоманено въже.
За построяването на станцията много полезни се оказват и участието на трудоваци, подарените строителни материали от Министерство на земеделието, Дирекциите на водопровод Рила-София, Военно министерство, както и много други частни дарения.
На 2-ри октомври преди 85 години при много добри условия за това време на годината, на връх Мусала е открита станцията. Тя е осветена от трима свещеници, а лично директорът на Царските природонаучни институти Иван Буреш прочита приветствено слово от цар Борис III /пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобурготски/.
На следващата година, малко преди сезона на гръмотевичните бури, станцията е покрита с мрежи от поцинкована тел, а покрива с медни плоскости и са изградени гръмоотводи. Прокарана е и телефонна линия между хижа Мусала и двореца Царска Бистрица, за да се предават данните от станцията. Днес върха има интернет и 4G мрежа.
Още от самото начало на функционирането на станцията проблем са били наблюдателите. В началото и през първата година наблюдател е бил Йордан Дундов-Дуд, който извършвал по едно наблюдение дневно като за целта се качвал всеки ден от хижата до върха. Помагали са му доброволци, туристи скиори, както и един обучен трудовак.
Първите обитаващи върха наблюдатели, през 1933г. са младо семейство Симеон Златев и съпругата му, които вече живеят на върха и правят по три наблюдения дневно. След тях Борис Василев-Бабата със съпругата си наблюдават на върха цели 7 години. Други наблюдатели в годините са били самоковските туристи Борис Тончев, Христо Белстойнев, Васил Даркев и тодор Божков – Тарзан, който години по-късно загубва пръстите на ръцете и краката си от измръзване на връх Ботев. Тези хора са служили на каузата добросъвестно и упорито, давайки труда си безвъзмездно.
През 80-те години сградата на високопланинската станция на Мусала е значително разширена до сегашния и вид, като през годините периодичнo се ремонтира и реновира. Изградена е и изцяло съвременна нова база.
В момента от станцията се извършват по 8 измервания на денонощие на всеки три часа. Екипът се състои от 5 наблюдателя, които дават дежурства по 12 часа и в от верме на време качват страхотни снимки и коментари във Facebook страницата си Musala Meteo.
Станцията на връх Мусала е в пълна готовност да посрещне зима ’17-18, а първият сняг там беше отбелязан още преди около 2 седмици.

Снимка: Facebook Musala Meteo
През това лято /2017г./ вече е монтирана и автоматична метеорологична станция.
Специални благодарности за фактите на Д-р Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

