Много са книгите, които описват как енергията се предава, сменя състоянието, времето и формата си. Казват, че всеки предмет поема и носи от енергията на своя собственик, приема неговия облик, стил и характер. Сигурен съм, че на всеки от нас се е случвало да драска на салфетка любимите си думи, образи или цитати и силно да вярва, че даден предмет или визия му носят късмет.
Да, абсолютно! – бе отговорът на Райна, когато я попитах дали нейните клиенти споделят себе си и енергията си, когато ѝ поръчват поредния проект за уникален, ръчно изрисуван байк, лонгборд, мотор или друг спортен продукт.
Именно затова творчеството на Райна е изпъстрено със силни и емблематични животни, с кадри от природата, митични сцени, анимационни герои, сентенции или дори портретни снимки.
Творбите, които Райна създава в My Unique Bike за своите клиенти НЕ могат да се видят на изложба, но ако сте в планината, града или на пистата и видите уникално изрисуван байк, то това е нейно дело.
Срещам ви с Райна Тасева в Мюнхен, където тя живее и работи, когато не е в България. Райна има две прекрасни кучета, обича планината и сноуборда, кара байк, винаги посреща с голяма усмивка и е човек от нашата кръвна група.
Интервю с Райна Тасева
– Здравей, Райна. Представи се накратко за приятелите на Varrio Sport.
Казвам се Райна Тасева и се занимавам от дълго време с дизайн и илюстрация върху превозни средства в буквалния смисъл. Помагам на хората, превръщайки техните нови или износени возила в “пътуващи произведения на изкуството”, които носят послания от собствениците си. Обичам работата си и когато рисувам по проект, влагам цялото си сърце и въображение, за да му вдъхна живот.
– Разкажи ни за твоята връзка с творчеството?
Аз съм родена във фамилия на художници и закърмена с изкуство. Връщайки се назад във времето, усещам аромата на маслени бои и ферниз вкъщи. Майка ми, Искра Тасева, беше живописец… тя е моят ангел, който ме научи да държа четката и да рисувам в пропорции и перспектива. И така до ден днешен.
Друга важна личност, от която черпя вдъхновение, бе леля ми, Весела Тасева, завършила Софийската художествена академия със златен медал. До преклонна възраст тя работеше като реставратор на икони към музея на Светия Синод. Помня, че я посещавах като дете в ателието ѝ, където грижливо повиваше вековни икони и въздъхваше с думите: “Обичам ги, гледам ги и се грижа като за мои деца за тях!”. Тя участваше в реставрации на стенописи в храм-паметник Александър Невски, Рилския манастир, канеха я из цяла Европа.
Сега на Христова възраст осъзнавам, че това, което ме прави истински щастлива и осмисля съществуването ми, са четката и палитрата в ръката ми.
– Какъв е твоят контакт със спорта и природата?
Излизайки от града, затварям очи, поемам дълбоко глътка въздух и усещам прилив на живителна сила и хармония, дар от природата, които събуждат сетивата и разрешават житейски кръстопътища. Усещам свобода!
Не мога да преценя кое носи по-голяма наслада – разцепването на пухкав сняг в гората, гмуркане до някоя потънала гемия, дом на приказен подводен живот или каяк приключения с любими хора в търсене на безлюдни плажове и чудати пещери… Всички тези моменти са толкова истински и ценни, храна за духа, която остава непокътната във времето. Затова и съзнателно ги рисувам по рамки на велосипеди, моторни шейни и стени.
Уважавам природата и нейните стихии, затова се стремя, спортувайки, да намаля риска, преценявайки екипировката и условията.
– Намирам те в Мюнхен, но често си в България – как разделяш времето и страстите си?
Мюнхен от две години е мой втори дом, допада ми интернационалната атмосфера, изобилието от галерии и това, че всички карат колело. Последното ми отваря врата за реализация в насока поръчково изрисувани колела – услуга, която тук в Германия се търси и цени високо.
Отделно местоположението на града е перфектно, удовлетворява капризите ми, просто паля колата и след по-малко от час съм в Алпите или на някое тюркоазено синьо езерце сред борова горичка.
Звучи прекрасно и е, но най-миличко ми е да се прибера в България. Толкова прекрасни природни блага и възможности, събрани на едно! Може би човек трябва да попътува и да направи разлика, за да се върне у дома и да оцени това, което притежава! Често се прибирам, за да се видя с близките ми хора, а и не мога да изоставя художествените си проекти на родна земя.
– Разкажи ни за твоя проект да съчетаеш рисуването със спорта и да персонализираш спортни /и не само/ продукти. Как започна, какъв беше първият ти проект?
Стремежът на арт „платната“ ми е да излязат извън рамката и да пътуват, да кръстосват улиците, да направят ежедневието ни по-цветно и приказно, карайки ни да се усмихнем. В тази насока разширих обектите си на изява (мотори, велосипеди, моторни шейни, коли и т.н.), прибавяйки поръчково рисувани аксесоари, като каски, та така и стигнах до сноуборд, баланс борд, очила, стени и дори музикални инструменти.
Обобщено рисувам върху всичко от метал, пластмаса, дърво и мазилка.
Харесва ми предизвикателството боята да се държи по различен начин на разнообразни повърхности в комбинация с формите на обекта, които са от особено значение при композирането на рисунката. Често ми се случва преди да започна работа, дълго да съзерцавам “платното си”, било то рамка на колело или капла, представяйки си кое и как трябва да бъде изписано. От особено значение при този вид работа е добрата предварителна подготовка, а именно разглобяване, шлайфане, обезмасляване, ако е нужно – грундиране. Чистотата по време на работния процес е от особено значение, тъй като на финала готовата рисунка се запечатва с автолак и се изпича. Така изображението става трайно, а цветовете не избледняват от слънцето и времето.
Едни от първите ми изяви са стенописи из кабинетите по анатомия и дентална медицина от времето, когато бях студентка по ветеринарна медицина. После се наех да изрисувам стените на едно заведение. Всичко това се превърна в едно вълнуващо начало за мен, аз просто преоткрих себе си, вървейки в погрешна посока да уча за доктор. Но това ми даде шанс да завърша втора магистратура с изкуство и да плувам в свои води.
На сърцето ми е да експериментирам с материали и да прилагам различни техники, да създавам нови дизайни във форма и картина. Това ме кара да летя и да се откъсна от Земята като вид медитация. Най-стойностното и истинско усещане, което има за цел да остави трайна следа, обект на изкуството.
Примерът ми е с ексцентричния Andy Warhol и неговия шедьовър, BMW M1 Group 4 Race Version – най-скъпата и ценна арт кола в света, изложена сега в музея на BMW. Рисунки върху купето пресъздават чувството за скорост, когато всички линии и цветове се размазват.
Снимка: BMW Group
– Имаш две страхотни кучета и страст да рисуваш животни, каква в връзката ти с тях?
Обожавам животните, те са толкова истински и даряващи с любов, неслучайно се увлякох към ветеринарната медицина, но скоро разбрах, че не е моето. Мая (Сибирско хъски) и Риу (Японско кишу) са неотлъчно до мен, подкрепяме се в трудни моменти и много се разбираме, играем си заедно и приключенстваме тук и там. Удоволствие ми е да рисувам животни, но ако мога, се старая да ги изобразя по-живи. Интересно ми е да пресъздавам кожа и козина, погледа и излъчването на всяко същество, да уловя енергията му. Сега съм вдъхновена от африканските животни и някои от готовите ми работи “намериха пътя”, а други са в главата ми и напират да излязат.
– Какви спортни продукти си рисувала досега, къде можем да ги видим?
Работя върху визията на всевъзможни превозни средства. Наскоро имах запитване за изрисуване на орел върху корпуса на вертолет в движение, поместен в хангар до летище София. Готовите ми “картини” си циркулират по велоалеи, пътища, а зимата между х. Ловна и х. Малката Юрта в Рила, така че не е невъзможно да им се насладите на живо.
Моето изкуство няма как да бъде затворено в галерия или помещение.
– Имаш ли изискване за размери на продуктите, които ще рисуваш?
Не, определено няма. Обикновено мащабните проекти се рисуват с размах, тъй като не търпят малки детайли. И тук е моментът да спомена и брат ми, Александър Тасев, с когото вървим по идентични пътища на независими творци. Негово дело са артистичните визии на няколко буса и още куп други неща. Винаги си помагаме и се подкрепяме, така че смея да кажа, че се допълваме в ателието – аз с моето желание да изписвам линията в детайл, а той с цветната струя на аерографа в мащаб.
– Какви технологии и материали използваш?
Обикновено стартирам с разглобяване на детайлите, които ако са от пластмаса или метал, търпят водно шлайфане, което е доста трудоемко и обикновено трае няколко дни. Целта е да се премахне лака и да се матира добре боята под него, което създава добра основа за захващане на рисунката. Задължително обезмаслявам детайлите и чак тогава стартирам с боите. Те са специално за случая – акрилни и абсолютно безвредни, устойчиви на слънце и време, нанасят се лесно както с четка, така и с аерограф. Финалната стъпка е запечатване с лак. Тогава често се случва да прибягвам до услугата на моя приятел автобояджията.
– Колко време ти отнема да създадеш един персонален проект върху планински байк?
Зависи от темата на клиента и мащаба на рисунката, но от една до около две седмици, като преди това съм подготвила и съгласувала с възложителя скиците си. Разбира се, през целия период не спирам да обсъждам с него работния процес, така че да е максимално удовлетворен от крайния резултат.
– Вярно ли е, че всъщност всяка рисунка върху даден предмет носи по някакъв начин излъчването, духа и силата на неговия собственик?
Да, абсолютно! Затова в началото правя интервю-събеседване, за да изобразя в съзнанието си желанията на собственика. Така с неговите очи и моята четка превръщаме обекта в уникално художествено произведение, огледало на идентичността на притежателя му и проекция на неговия дух.
– Как определяш цената на услугата си?
Старая се услугата, която предлагам, да е достъпна. Често правя и компромиси, защото не правя изкуство с меркантилна цел. Общоприето е, особено тук в Германия, ръчният труд да бъде високо ценен, затова реших да работя и извън страната. В тази насока ще дам за пример услугата ми за цялостна визия на мотор, чиято стойност е конкурентна, даже бих казала ниска, в сравнение с цялостното му пребоядисване. Въпреки всичко на клиентите понякога им се струва скъпо, но когато видят резултата забравят и остават доволни.
– Предполагам, че приемаш и поръчки от България?
Разбира се, моята работа е динамична и творческа – за нея няма граници. По-важната част от реализацията на проекта е креатив плана, идеята – неща, които можем да изясняваме и в движение. На финала остава самото изпълнение. За мен е удоволствие да работя с клиенти от България, защото те са някак по-одухотворени, по-емоционални и пъстри в идеите си.
– Би ли поела предизвикателството за аудиторията на Varrio Sport да направиш една блиц импровизация с нашето лого?
Да, разбира се! С удоволствие.
– Над какво работиш в момента?
В момента разработвам идейни скици за един стенопис в стаичката на две сладки момиченца. Паралелно оформяме концепциите за цялостна визия на няколко возила, но първо ще превъплътя една рамка на колело в зелена мамба, която пълзи из горите в Африка.
– Остана да споделиш с нас нещо искрено и важно за теб, като за финал:
Нужна е нестихваща борба, целенасоченост и упорство, с които човек се приближава все повече до мечтата си, но нека не прекланя глава, дори и околните да го мислят за луд.
Истината е, че щастието се изразява в това да късаш плодовете на труда си и да бъдеш себе си.
Ако вече имате идея за ваша лична визия, обадете се на Райна или ни пиши.
Споделете тази статия – и направете добро!
Автор: Калоян Христов
Снимки: Личен архив на Райна Тасева, BMW Group, Varrio Sport Media
Varrio Sport Media
